Института по медиация и управление на спорове (ИМУС), Национална асуциация на медиаторите, Сдружение Виа Хуманика и Асоциация Родители внесоха официално становище в Министерство на образованието и науката с конкретни предложения за нормативни и практически промени, насочени към по-ефективна превенция на агресията и изграждане на подкрепяща училищна среда. Документът е резултат от експертни обсъждания и последваща координация между организации, работещи в сферата на медиацията, образованието и детското развитие.
Повод за изготвянето на общата позиция стана форумът „Училищна медиация и социално-емоционалното учене“, проведен на 2 декември 2025 г. в София. Събитието бе организирано от Институт по медиация и управление на спорове ИМЕУС, Национална асоциация на медиаторите, Сдружение Виа Хуманика и Асоциация Родители, с подкрепата на Фондация Работилница за граждански инициативи, Европейски съюз и Фондация Лъчезар Цоцорков. Форумът събра специалисти от областта на правото, психологията и образованието, обединени около идеята за изграждане на по-позитивен и сигурен училищен климат.
В рамките на дискусиите бе поставен акцент върху необходимостта проявите на агресия и конфликт в училище да се разглеждат не като отделни дисциплинарни случаи, а като индикатор за по-дълбоки системни дефицити – липса на достатъчно развити социално-емоционални умения у учениците, ограничени механизми за ранна превенция и отсъствие на устойчиви възстановителни практики след възникнал конфликт.
Според изложената позиция, действащият модел често остава реактивен – мерките се задействат след ескалация, фокусът пада върху санкцията, а не върху възстановяването на взаимоотношенията и изграждането на умения. Липсата на национална рамка за социално-емоционално учене (СЕУ) и на ясно регламентиран модел за училищна медиация води до фрагментарни и проектно ориентирани решения без дългосрочна устойчивост.
В становището се подчертава, че социално-емоционалното учене представлява научно обоснован подход за развитие на ключови компетентности като саморегулация, емпатия, отговорно вземане на решения и конструктивна комуникация. Когато тези умения бъдат системно интегрирани в училищния живот, те допринасят за понижаване на напрежението, повишаване на чувството за принадлежност и изграждане на по-здрава училищна общност.
Училищната медиация е представена като възстановителен механизъм, който насърчава поемането на отговорност и активното участие на учениците в разрешаването на конфликти. Вместо логиката „нарушение–наказание“, се предлага модел, основан на диалог, разбиране и възстановяване на отношенията, подкрепен от обучени специалисти и ученически медиатори.
Сред отправените към МОН предложения са:
- разработване на национална рамка за СЕУ с ясни индикатори за резултатност;
- интегриране на СЕУ в учебните програми и политиките за личностно развитие;
- официално регламентиране на училищната медиация като част от политиката за безопасна образователна среда;
- осигуряване на обучения, супервизия и методическа подкрепа за педагогически специалисти и ученически медиатори;
- устойчиво финансиране и системен мониторинг на ефекта от прилаганите практики;
- насърчаване на партньорството между училища, родители и местни общности.
Организациите заявиха готовност да подпомогнат Министерството на образованието и науките с експертен опит, анализи и добри практики от реалната училищна среда.
Към момента тече диалог с Министерството на образованието относно работещите варианти, които да подпомогнат начина, по който училищната медиация може да бъде внедрена в българската образователна система.
Този текст е създаден в рамките на INSP-NP-058 „Изграждане на мостове: обединени училища срещу агресията сред деца“, финансиран в рамките на проект INSPIRE: „Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция, и отговор на насилието над деца, и овластяване на жертвите“, съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).